Историята на най-умния човек в света
Той се казва Уилям Сидис и е потвърдено най-умният човек, живял в миналото на Земята. Неговото IQ е сред 250 и 300, доста повече, в сравнение с Айнщайн (160) и Исак Нютон (190), както и на редица други известни гении.
На 18 месеца е можел да чете, на 6 години е знаел няколко езика, а на 9 минава сполучливо всички изпити за Харвард, само че от елитния университет го молят да изчака, до момента в който навърши най-малко 11 година
Сидис и е роден в Ню Йорк през 1898 година Вярва се, че гениалността му е плод на наставнически опит. Майка му Сара и татко му Борис са украински емигранти, той е професор по психиатрия, тя доктор, и двамата сами по себе си извънредно интелигентни. Те имат вяра, че всичко може да бъде научено, и трансформират сина си в обект на самобитен опит.
Двамата си слагат за задача да изследват какъв брой мъдро може да стане едно човешко създание, когато работиш неуморно над неговото развиване и повишение на знанията и интелекта му. И съумяват. Въпросът е на каква цена.
Освен всичко останало, на 6 години дребният Уилям владее документално и говоримо британски, френски, немски, съветски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски. Звучи необикновено, само че е реалност. Очаквано дребният талант се трансформира в медийна сензация и всички представители на четвъртата власт просто полудяват по него. Всеки публицист желае да се добере до Уилям и да опише историята му в следващия трогателен материал.
Само две години по-късно Уилям Сидис показва пред света нещо нечувано досега – собствен личен език, наименуван Вендергууд (Vendergood), който съдържа латински, гръцки, немски и френски детайли. В него има граматически правила, времена и даже осем падежа. Малкият вундеркинд разказва в детайли своето създание в книга – " Книгата на Вендергуд “. Пише и други книги на разнородни тематики, твори и лирика.
Завършва гимназия за шест месеца и на 11 години влиза в Харвардския университет. Там Уилям Сидис се оказва по-умен освен от своите състуденти, само че и от множеството си преподаватели – именити професори в разнообразни области на науката. Той остава в историята като най-младия човек, одобряван в миналото да учи в влиятелния университет. Още до момента в който трае образованието му, е поканен за преподавател и изнася лекция за четириизмерните тела. Тя превзема и студенти, и преподаватели. Всички са изумени от интелекта и необятното знание на 12-годишния Сидис.
На 16 години Уилям се дипломира в Харвард. Занимава се за малко с преподавателска активност, като употребява големите си качества и познания в региона на висшата математика. Но се оказва, че преподаването не е неговото нещо, и той бързо се отхвърля от него, споделя сп. " Осем “.
Уилям Сидис стартира да се лута сред живота и науката, сред хората и тяхното недоумение на неговия свят. Младият талант – още ненавършил 18, се усеща прекомерно изтощен от цялата популярност и шумотевица към себе си. И взима съдбоносното решение да се отдръпна от света и хората и да заживее в цялостна изолираност. По това време младежът уверено декларира, че в никакъв случай няма да се ожени. Така и става.
Неговата доброволна изолираност продължава до 1919 година, когато 21-годишният Уилям е задържан за присъединяване в политическа проява в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор.
След като излиза от пандиза, най-умният човек в историята заживява като истински бродяга. Започва да се мести от град на град. Доброволно се трансформира в черноработник, наеман на най-различни места и позиции като служител, стругар, шлосер, дърводелец и други Постоянно сменя името си, с цел да резервира самоличността си в загадка. Може би точно тази елементарност на нещата е това, което постоянно му е липсвало.
Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията, американската история, антропологията, философията, политиката и други И тези книги обаче той държи да не бъдат свързвани с същинската му идентичност и ги подписва с разнообразни псевдоними. Това е повода в последна сметка по този начин и да не излиза наяве тъкмо какъв брой и какви книги е написал.
Едно от най-известните му творби е " The Animate and the Inanimate “ ( " Живото и неодушевеното “). В нея Уилям разсъждава над произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в зрелите си години Сидис е знаел съвършено над 25 езика и диалекта, които траял да упражнява.
Когато е на 42-годишна възраст, кореспондентка от The New York Times го открива и завързва контакт с него, без да разкрива същинската си идентичност. Двамата стартират да се срещат постоянно и приказват на най-различни тематики. Целта на репортерката е да събере допустимо най-вече данни и обстоятелства за същинската история на тогавашното дете знамение и мъжа, в който се е трансформирало. В последна сметка излиза материал, който не обрисува в по никакъв начин добра светлина Сидис. Точно противоположното. Историята звучи по този начин, като че ли той безусловно е блъснал дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.
Но Уилям не оставя нещата по този начин. Той съди фамозното издание за клюка и вмешателство в персоналното му пространство. Сидис обаче губи делото. Съдията отсъжда, че защото той е обществена персона, то и животът му е обществен.
Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва още веднъж в цялостна изолираност и самотност. Той не поддържа и връзки с роднините си. Освен тоталната самотност, негов сателит е и бедността. Той работи като служител с доста ниска заплата – едвам свързва двата края.
На 17 юли 1944 година забравеният талант умира ненадейно от мозъчен кръвоизлив. Тогава той е на 46 години.
На 18 месеца е можел да чете, на 6 години е знаел няколко езика, а на 9 минава сполучливо всички изпити за Харвард, само че от елитния университет го молят да изчака, до момента в който навърши най-малко 11 година
Сидис и е роден в Ню Йорк през 1898 година Вярва се, че гениалността му е плод на наставнически опит. Майка му Сара и татко му Борис са украински емигранти, той е професор по психиатрия, тя доктор, и двамата сами по себе си извънредно интелигентни. Те имат вяра, че всичко може да бъде научено, и трансформират сина си в обект на самобитен опит.
Двамата си слагат за задача да изследват какъв брой мъдро може да стане едно човешко създание, когато работиш неуморно над неговото развиване и повишение на знанията и интелекта му. И съумяват. Въпросът е на каква цена.
Освен всичко останало, на 6 години дребният Уилям владее документално и говоримо британски, френски, немски, съветски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски. Звучи необикновено, само че е реалност. Очаквано дребният талант се трансформира в медийна сензация и всички представители на четвъртата власт просто полудяват по него. Всеки публицист желае да се добере до Уилям и да опише историята му в следващия трогателен материал.
Само две години по-късно Уилям Сидис показва пред света нещо нечувано досега – собствен личен език, наименуван Вендергууд (Vendergood), който съдържа латински, гръцки, немски и френски детайли. В него има граматически правила, времена и даже осем падежа. Малкият вундеркинд разказва в детайли своето създание в книга – " Книгата на Вендергуд “. Пише и други книги на разнородни тематики, твори и лирика.
Завършва гимназия за шест месеца и на 11 години влиза в Харвардския университет. Там Уилям Сидис се оказва по-умен освен от своите състуденти, само че и от множеството си преподаватели – именити професори в разнообразни области на науката. Той остава в историята като най-младия човек, одобряван в миналото да учи в влиятелния университет. Още до момента в който трае образованието му, е поканен за преподавател и изнася лекция за четириизмерните тела. Тя превзема и студенти, и преподаватели. Всички са изумени от интелекта и необятното знание на 12-годишния Сидис.
На 16 години Уилям се дипломира в Харвард. Занимава се за малко с преподавателска активност, като употребява големите си качества и познания в региона на висшата математика. Но се оказва, че преподаването не е неговото нещо, и той бързо се отхвърля от него, споделя сп. " Осем “.
Уилям Сидис стартира да се лута сред живота и науката, сред хората и тяхното недоумение на неговия свят. Младият талант – още ненавършил 18, се усеща прекомерно изтощен от цялата популярност и шумотевица към себе си. И взима съдбоносното решение да се отдръпна от света и хората и да заживее в цялостна изолираност. По това време младежът уверено декларира, че в никакъв случай няма да се ожени. Така и става.
Неговата доброволна изолираност продължава до 1919 година, когато 21-годишният Уилям е задържан за присъединяване в политическа проява в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор.
След като излиза от пандиза, най-умният човек в историята заживява като истински бродяга. Започва да се мести от град на град. Доброволно се трансформира в черноработник, наеман на най-различни места и позиции като служител, стругар, шлосер, дърводелец и други Постоянно сменя името си, с цел да резервира самоличността си в загадка. Може би точно тази елементарност на нещата е това, което постоянно му е липсвало.
Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията, американската история, антропологията, философията, политиката и други И тези книги обаче той държи да не бъдат свързвани с същинската му идентичност и ги подписва с разнообразни псевдоними. Това е повода в последна сметка по този начин и да не излиза наяве тъкмо какъв брой и какви книги е написал.
Едно от най-известните му творби е " The Animate and the Inanimate “ ( " Живото и неодушевеното “). В нея Уилям разсъждава над произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в зрелите си години Сидис е знаел съвършено над 25 езика и диалекта, които траял да упражнява.
Когато е на 42-годишна възраст, кореспондентка от The New York Times го открива и завързва контакт с него, без да разкрива същинската си идентичност. Двамата стартират да се срещат постоянно и приказват на най-различни тематики. Целта на репортерката е да събере допустимо най-вече данни и обстоятелства за същинската история на тогавашното дете знамение и мъжа, в който се е трансформирало. В последна сметка излиза материал, който не обрисува в по никакъв начин добра светлина Сидис. Точно противоположното. Историята звучи по този начин, като че ли той безусловно е блъснал дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.
Но Уилям не оставя нещата по този начин. Той съди фамозното издание за клюка и вмешателство в персоналното му пространство. Сидис обаче губи делото. Съдията отсъжда, че защото той е обществена персона, то и животът му е обществен.
Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва още веднъж в цялостна изолираност и самотност. Той не поддържа и връзки с роднините си. Освен тоталната самотност, негов сателит е и бедността. Той работи като служител с доста ниска заплата – едвам свързва двата края.
На 17 юли 1944 година забравеният талант умира ненадейно от мозъчен кръвоизлив. Тогава той е на 46 години.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ